![]() |
Проф. Антоанета Алипиева: ТКЗС – принудителна трансформация и литературно свидетелство
Снимка ©
БТА
|
Темата за ТКЗС разкрива не само механизма на една принудителна трансформация на българското село, но и сложната роля на литературата като свидетел и критик на епохата. Това споделя пред „Аз-буки“ проф. Антоанета Алипиева, чиято книга „ТКЗС в българската литература“ бе издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. В нея авторката разглежда подробно начина, по който трудовите кооперативни земеделски стопанства са били представяни в българската литература от втората половина на ХХ век до наши дни, проследявайки както историческите процеси, така и личните съдби, свързани с тях.
Проф. Алипиева подчертава, че изследването ѝ е започнало с детайлно проучване на законодателната рамка, която е съпътствала въвеждането и развитието на ТКЗС, включително приемането на закони и постановления, както и социалните и културни промени, които са настъпили в българското село. Тя отбелязва, че този процес е бил придружен от човешки драми и е бил важен за цялостната трансформация на селския живот.
Като отправна точка в анализа си, проф. Алипиева посочва творчеството на Ивайло Петров, особено романите „Мъртво вълнение“ и „Хайка за вълци“. Тя отбелязва, че в тези произведения се откриват дълбоки психологически портрети, изразяващи отчаяние, отмъщение и изненадата от живота, което прави творбите му важен свидетел за епохата. В същото време, текстовете на Георги Мишев, който описва последствията от масовата миграция на селяните към градовете, също имат централна роля в тематичната рамка на изследването.
Проф. Алипиева споделя, че при събирането и анализа на литературата е трябвало да прегледа голямо количество произведения, включително и такива със спорна художествена стойност, като плакатни и агитационни текстове, които често са били бездарни, но крият ценен архив на човешки съдби и културни промени. Тя подчертава, че зад тази повърхност се крие богатство от преживявания и трансформации, които е систематизирала и анализирала.
След 60-те години на ХХ век в българската литература се появяват и произведения, които по достойнство отразяват този период, като проф. Алипиева посочва, че литературата винаги е била способна да реагира на времето си и да го включва в своите разкази. Тя отбелязва, че днес българското село е в състояние на криза – обезлюдено, с разрушени къщи и прекъснати връзки между поколенията. Въпреки това, според нея, литературният интерес към селото все още не е достатъчно развит, тъй като писателите продължават да се фокусират върху градските сюжети и социалните метаморфози след демократичните промени.
Проф. Алипиева обаче вижда потенциал за нови разкази в развитието на селския туризъм, реставрацията на стари къщи и напускането на градовете в търсене на спокойствие. Тя вярва, че тепърва ще се появят произведения, които ще разказват за човешката душа, новите социални и исторически реалности в селото, и че това ще бъде важен принос към българската литература.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
![]() |